IRIS Papers (ISSN 2815-5394) 

Обратима ли е кризата на доверие във властта

11-10-2018

 

Огнян Минчев

 

Общественото мнение има право на строг контрол върху действията и бездействията на управляващите - независимо дали става дума за садистично убийство, претупан ремонт на централна градска част или продажба на огромен ТЕЦ за 3500 лева плюс бонус 30 милиона "студен резерв". Отблъскващи са истеричните реакции - от всички страни - по повод бруталното убийство на Виктория Маринова в Русе. Но тези реакции са израз не само на дегенерирали политически нрави и на хора, преследващи целите си без скрупули. На мястото на Бойко Борисов не бих бил толкова назидателен - въпреки нанесените му обиди. Защото най-важния извод от истеричната обществена среда по повод на жестокото убийство е дълбоката криза на доверие в институциите на държавата. Управляващите трябва да си дадат сметка за спиралата на разрастване на това обществено недоверие.

 

В Странджа бе засечена сериозна опасност от епидемия по домашните животни. По мое скромно - неекспертно мнение, властите реагираха общо взето адекватно с цел да спрат разрастване на заплахата. Отговорът на публиката бе ... яростни обвинения, че властта иска да избие животните на бедните хора в Странджанско с цел ... абе, някаква далавера... Сигурно нерядко стават далавери пред очите на обществеността, за да имат легитимност подобни обвинения.

 

Знайни и незнайни майстори и проектанти си оставили ръцете около "Св. Седмочисленици" и "Граф Игнатиев". Мрежата избухна - нова арогантна далавера с европейски пари, Джи Пи груп и т.н. ... Сигурно доста далавери са преживели хората в България, за да се наложи толкова пряко и еднозначно тази интерпретация на ремонта. В един завой на пътя през Искърския пролом загинаха над 20 души. Катастрофа с автобус, която може да бъде причинена от различни фактори. Но публиката веднага прое с огромно доверие версията за некачествено изградената пътна настилка, направена от фирмата Трейс - спечелила десетки обществени поръчки на стойност стотици милиони...

 

Примерите могат да продължат, но зад тях ясно се откроява основен проблем на властта в България - драматична ерозия на доверието към лидери и институции - особено в тази негова част, която се отнася към разходването на публични, включително европейски средства и до нарастващия обществен консенсус за недопустими, скандални размери на корупционно поведение в държавата. Знаем какъв би могъл да е отговорът на властта - "Нямате доказателства". Глупаво би било управляващите да се успокояват под този лозунг. Корупция се доказва трудно, особено в държавна система, конструирана да я прикрива. Но липсата на доказателства не повишава общественото доверие в управлението. Напротив - изявления на висши магистрати, че крупни олигарси са чисти като момина сълза не укрепват, а рушат до основи доверието към упавляващите и от трите власти.

 

Мащабната ерозия на общественото доверие във властта може да доведе до два типа промени в модела на политическо управление на страната. От една страна, разклатената и останала без сериозна обществена подкрепа власт се оказва изключително лесна плячка на всеки добре организиран опит за политически преврат, откъдето и да идва той. През 2013 г. кабинетът Борисов-1 бе свален от коалиция на раздразнени руски енергийни/ стратегически интереси и местни олигархични групи, сдавили се като псета около все още могъщата КТБ. През далечната 2001 г. управлението на СДС бе подкопано от яростна - и успешна кампания на посткомунистическата мафия срещу правителството на Иван Костов, която разчисти пътя на далаверата НДСВ. Примери - много. Вместо да показва обида и покруса и да назидава свои и чужди, Бойко Борисов ще направи добре да види в какъв вакуум на доверие се е оказало неговото управление - заедно с почти всички останали държавни институции в страната. Докато не преизгради това доверие към властта, той може да очаква само все по-неприятни преживявания от този тип.

 

От друга страна, съществува и алтернативна възможност за справяне с липсата на обществено доверие. Доверието е необходимо при демократично управление. Ако извадиш сопата - ще се справиш някак и без него. В Унгария не се чувства липса на доверие към Орбан. Но чувам, че мнозина унгарци били неохотни да говорят за него пред непознати хора - особено ако са критични. Путин не чувства липса на доверие - тези, които не му се доверяват, или мълчат, или заминават за по-хладните места в необятната Русия. Авторитарното управление - дори и в "мек" вариант - е "лекарство" срещу липсата на обществено доверие. Но дори и то не може да бъде наложено ненадейно - обществото и държавата се "свличат" към авторитаризъм и диктатура в продължение на дълъг период от време.

 

Обратим ли е процесът на недоверие към властта в България? Не съм сигурен, не съм... Не казвам, че точно Бойко Борисов може да "обърне дебелия край" и да "орбанизира" или "путинизира" пълноценно България. Но ако не се справи с кризата на легитимността, която се задълбочава в условията на днешното управление, диктатурата - все едно чия - неизбежно ще дойде. А кандидати за диктатори има - я вижте само колко "националисти" и "русофили" яростно се разхождат по сцената...



Great Power Europe

 

Alexander Politov

 

The expectation of a triumph of liberal democracy around the world and Kantian perpetual peace after the end of the Cold War turned out to be illusory. Instead of the end of history, we are witnessing the return of history - a world in which rivalry, threats and power politics are once again on the agenda in the changing configuration of the international system. The structural changes in the balance of power on the European continent and in the world call for redefinition of the international political identity and security system of the European Union, as well as of the way in which it conducts its foreign and security policy. In today′s world, neorealism, viewed as an “outmoded” theory, acquires again explanatory power about international politics.

 

The European Union is undoubtedly an important actor and norm-setter in international politics. It is a champion of multilateralism, liberal institutionalism and interdependence as a basis of international relations. However, its strategy lacks a realist component and understanding of the structural realist paradigm - a consequence of the predominantly liberal and constructivist foundations on which it is built. The unity of the European Union in the field of foreign policy is deeply undermined by the absence of common identity and common understanding of security, which makes it vulnerable to the structural pressures of the international system. The inability to assess objectively the structural factors that determine the policies of the major powers, and the inability to respond effectively to the structural imperatives of the changing distribution of power, poses security problems to the EU.

Read more... 17-10-2018
Либерали срещу консерватори или гражданинът срещу „народа“

 

Огнян Минчев

 

За Орбан ли си, сине майчин, или против него? А-а, значи си либерал – или не, значи си „консерва“. Ей такива ми ти повторения на „Бай Ганьо у Иречека“ се случиха по нашенско след като ЕП гласува резолюция срещу унгарския премиер и управлението на неговия кабинет. Впрочем, най-голям бой отнасят тези, които се опитват да заемат позиция „ем тъй – ем тъй“… Не желаят да подкрепят нито европейските левичари, нито десните популисти, Орбан включително. Тъй като се наместих от самото начало в тази съмнителна група по средата, ще рискувам да си изям докрай кьотека и от ляво, и от дясно. За мен има две по-важни разлики от това либерал ли си или „консерва“. Първо, демократ ли си или авторитарист? И второ, подкрепяш ли интегрирана Европа, или смяташ, че тя е само украшение на многообразните национализми, избуяващи наново навсякъде по Стария континент?

Read more... 08-10-2018
Европа като велика сила

Александър Политов

 

 Очакването за триумф на либералната демокрация в света и кантиански вечен мир след края на Студената война се оказа илюзорно. Вместо край на историята виждаме едно завръщане на историята – свят, в който съперничеството, заплахите и политиката на силата са отново на дневен ред в променящата се конфигурация на международната система. Структурните промени в баланса на силите на европейския континент и в света изискват предефиниране на международната политическа идентичност и системата за сигурност на Европейския съюз, както и на начина, по който той провежда своята външна политика и политика за сигурност. В днешния свят, считаният за „старомодна“ теория неореализъм отново придобива обяснителна сила за международната политика.

Read more... 05-10-2018
„Политиката на идентичността“ и нарастващото глобално неравенство

 

Огнян Минчев

 

„Политиката на идентичността“ – както отляво, така и отдясно – произвежда мощен ефект за прикриване на динамично нарастващите неравенства между хората в повечето общества на съвременния свят. През 70-те – 80-те години на 20 век на Запад се осъществи неоконсервативната революция срещу социалната държава и нейната преразпределителна функция в националните общества. Динамиката на неоконсервативната революция се осигуряваше не толкова от ситуационната криза на „държавата на благоденствието“, колкото от набралия сила процес на глобализация, чиито актьори имаха потребност да се разправят с ограниченията на националната макроикономическа регулация. Краят на кейнсианската регулативна система на национално ниво сложи началото на неограничения от каквито и да е отговорности глобален „свободен пазар“. Неоконсервативната революция (включваща нови дефиниции на държавата, на морала и на обществените отношения като цяло) постави началото на неолибералната хегемония в разбирането и практикуването на икономическия живот – чрез възраждане на легитимността на т.нар. напълно „свободен пазар“.

Read more... 04-10-2018
Българското правителство и казусът „Орбан“: дали е толкова просто да вземем страна?

 

Огнян Минчев

 

С какви аргументи българското правителство ще подкрепи Орбан срещу процедурата по чл. 7? Общите съображения, свързани със „суверенитета на Унгария“, които сподели вицепремиерът Каракачанов няма да свършат работа. При влизането в ЕС всяка държава доброволно се разделя с точно определени части и аспекти на своя суверенитет. ЕС – за разлика от НАТО, ООН и повечето други международни организации – предполага и изисква този отказ от суверенитет. За да подкрепи еднозначно Орбан, българското правителство следва да уточни кои аспекти от доклада за активиране на чл. 7 срещу Унгария не съответстват на поетите ангажименти от Будапеща за предоставяне на съюза на част от своя суверенитет. Възможно е част от обвиненията срещу Будапеща в доклада да подлежат на оспорване, доколкото политическите критерии за членство в ЕС могат да бъдат обект и на определена интерпретация. Трябва да се конкретизира за кои елементи на доклада става дума и каква е интерпретацията на българското правителство по тях.

 

Read more... 03-10-2018
България – на страната на Орбан или на страната на Брюксел?

 

Огнян Минчев

 

Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа, или в подкрепа на Макрон, Меркел и силите на либералното статукво в Европа. Българската позиция трябва да бъде балансирана и да обръща внимание на нюансите в развитието на този, все по-очевидно дългосрочен конфликт. България има общ интерес не само с Унгария, но и с другите централно и източноевропейски страни в нежеланието си да приеме големи групи от мигранти, третирани от големите европейски страни като бежанци. Преразпределението на мигрантите по квоти – каквото изискване имат лидерите на Германия, Франция и на ЕК – означава задължение за България да приеме на първо време 60 000 души, а след това да поема квота от новите мигрантски потоци, добрали се до европейска територия.

Read more... 02-10-2018
Ерозия на статуквото?

 

Огнян Минчев

 

Едно статукво има хегемония тогава, когато основните му постулати се подразбират – стават труизми и не подлежат на проблематизиране. Обратно, статуквото се разклаща тогава, когато все по-успешно се оспорва неговата разумност и неговата целесъобразност с оглед интересите на обществото, което то владее. В моя живот съм бил два пъти свидетел на ерозията на статуквото. Тази ерозия е състояние, в което статуквото все още разполага със социалната и политическата власт, но вече не разполага с идейната хегемония и контрол върху обществото. Първият път когато преживях това бе през 70-те и 80-те години, когато комунизмът бе все още страшен с репресивността си режим, но вече унизително безпомощен да убеди когото и да било, че неговите постулати създават – дори и в перспектива – един по-добър свят. Втората ерозия на статуквото тече днес пред моите – пред нашите очи. Това е ерозията на постмодерния либерализъм като специфична идеология и култура на радикално глобализиращата се общност, нетърпелива да излезе от ограниченията на нацията, държавата, религията и логиката на един свят, доминиран от „арогантни бели мъже“.

Read more... 01-10-2018